Не ме познаваш
Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска,
не плаче даже и от лука,
а нощем друга по вратите драска
и лакът ѝ е все напукан.
Не ме познаваш, а не ти и трябва,
излишни думи и въпроси,
а чужд кръст, казват, който лесно грабва,
той има силата да носи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
