15.10.2008 г., 14:48

Не ме пречупвай

1.2K 0 15

Не ме пречупвай - тъкмо разцъфтях,
сърцето ми повика пеперуда,
ухая на обичане и грях,
опитай ме и няма да си тръгнеш.

Не подминавай - огненият цвят
на устните ми пак ще те догони,
очите ми са теменужен прах,
ръцете ми - превиващи се клони.

Не отговаряй - вятърът мълчи
и само чака нещо да ми кажеш.
Самотен е, ще почне да крещи,
ако усети, че сме се познали.

Не ме поглеждай - само премини
през прага ми, аз тебе чаках.
Пречупената обич ме гори
и иска тебе, тебе само...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...