Не ме ревнувай
Не ме ревнувай от дъжда в косите,
когато теб те няма, той ме гали,
от песните на птиците долита
дарява ми мечтите си – корали…
От вятъра не ме ревнувай! Влюбен е
в очите ми, по тебe теменужени…
Оставиш ли ме, знай, ще се изгубя
из многото ти нощи недолюбени.
Не се мери с морето - мъдър старец.
Хлапашки ме докосва. То е чисто.
Така дълбоко страсти в мене пали
желае ме с вълните си от бисери…
Звездите с жаден поглед ме събличат
и дръзко покоряват мойте нощи.
Когато теб те няма, ме обичат,
и до леглото ми танцуват боси…
Не ме ревнувай в полунощ от месеца -
мой чернолик и верен обожател -
говори ми за теб... тъй сладкодумен е -
съветва ме като добър приятел.
Не ме ревнувай, тихичко поискай ме.
с дъгата си ще ти даря прибоя,
секунда-две – да се почувствам истинска
щом те обичам – вечно ще съм твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
