Не ме ревнувай!
Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава
очите ми от страх едни и същи.
За сън и смях през болката минават
и винаги при тебе се завръщат.
Не ме ревнувай! Нямам роли никакви,
кокичетата каня на раздумка...
Или морето, свило ме в гърдите ти,
отключвам с полудялата цигулка.
Не ме ревнувай! Праща ни небето
нелепите тревожности в покоя.
Изчакай ме да засадя дръвчето...
и след това завинаги съм твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Очарована съм!
