radoslava29 (Радослава Михайлова) radoslava29 (Радослава Михайлова)
9 278
23.09.2008 г., 13:39

Не ме сравнявай

939 0 4
Не ме сравнявай

Не сравнявай с други моите очи,
защото те за тебе греят,
те ще са онези светлини,
които с обич пътят ти ще застелят...

Не сравнявай с други моето лице
на което твоето име стои...
Не обърквай с други моите ръце,
които те милват с нежни искри...

Не сравнявай с други моите коси,
родени само ти да ги погалиш,
направени от слънчеви лъчи,
които тебе ще запалят...

Не сравнявай с други моите устни,
които само теб с любов целуват
и с целувки нежни, медени и вкусни
те с трепет те лекуват...

Сърцето ми с други не сравнявай,
защото друг така не може да обича,
само моето е толкова голямо
и завинаги на тебе се обрича...

Обичам те, не се съмнявай,
как искам за теб да съм неповторима...
С друга никога не ме сравнявай -
единствена съм и неотразима!

22.07.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • radoslava29 (Радослава Михайлова)
    radoslava29 (Радослава Михайлова)
    Маги, наистина тежко му! хаха

    Това е едно от най-специалните ми стихотворения!

    Всяка жена е уникална, всяка е красива и различна, никой няма право да подценява тези нейни качества сравнявайки я с друга!
    Да, такива сме - единствени и неповторими, неотразими!
  • vanesa_crazy (Ванеса)
    vanesa_crazy (Ванеса)
    Браво.Много ми хареса
  • Пипилота (Някоя Непозната)
    Пипилота (Някоя Непозната)
    Невероятно е!Поздрав!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    единствена си и неотразима...тежко му който не го е разбрал...
    много хубаво...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0