Не ме търси през лятото
Не ме търси през лятото. Недей!
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море,
залято с изгрев – захарна малина.
А дните ми са вихрени коне,
препускам с тях по минали години.
Не ме търси през лятото, че там
не ми достига въздух. И съм дива.
Звездите до една по име знам.
И знам по залез как да съм красива.
Очите ми зелени са – маслини.
И мога да си хвана облак пухен.
Вълни са ми ръцете. Нежно сини.
И търсят теб. Не! Не бъди учуден.
С потайни ноти нощем те привлича
на устите ми самодивска песен.
Или сирена съм. Но ти обичай!
Обичай ме, докато дойде есен.
Ще бъде много пъстра. Малко скучна.
А вятърът хапливо ще повей.
И най-внезапно аз ще ти се случа...
Но лятото не ме търси. Недей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
