9.11.2008 г., 0:25

Не мечтая за някой...

1K 0 12
Не мечтая за някой
свестен тукашен мъж.
Кухня, манджи и стряха
под римуващ се дъжд.

Вратовръзки, костюми,
GSM-и, бюра.
Ще се спукам от думи,
от съклет и мъгла.

Или някакъв корен -
дивен кърски уют.
Той с нивята се бори,
аз съм селския луд.

Готвя лучена супа
по Парижки тертип.
Гърли пуканки хрупат
в лют американ клип.

Не мечтая за тука,
не се тръшкам за там.
Газя важно сред лука.
Бог измисля Адам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Радоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...