1.05.2008 г., 12:45 ч.

Не ми е ден. 

  Поезия » Пародии
667 0 2
 

Ей богу,

днес не ми е ден

да пиша стихове.

Уцели най-тънката  ми струна.

В стената ме притисна,

като враг...

От любовта ми бягаш пак.

Да си я взема май е време!?

Да си я сложа в джоба.

И да  забравя ако мога.

Ей богу,

днес не ми върви,

но дори и да е така,

все бързо се изнизва тоз късмет.

Удавник никога не бях,

платих за всеки грях.

Какво ли иска тоз живот!?

Да взимаш и да даваш

може би е мода!?

Да си разхвърляш чувствата по пода.

Омръзна ми и писна ми да сричам.

Май е време да обичам!?

Да спра да бягам и да се оставя

да ме застигне пустата, онази,

дето все не можем да запазим.

Да я извадя, дето съм я пратила,

да я накарам да ми обещае,

че този път няма да нехае.

Ще й повярвам и ще се помоля,

за да не кривне зад завоя.

Май е време да престана

с тая драма...

тя само в стихове остана

и само в тях измама няма.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??