24.11.2017 г., 15:25  

Не ми напивай стомната, недей

1.3K 8 11

Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази
и да попива в жадните жита,
до пояса си във вода да газиш,
но да гориш с пресъхнала уста!

Любовната ми рана излекувай,
че ти си тоя, който я направи…
Кому е нужно стомни да напиваш,
а аз да диря от знахар отвари?
Сърцето ми грабни сега, спаси се –
разкъсай го, люби го до премала…
А стомната – да тръшнем на парчета
или… с любов да я напълним цяла?...


2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • толкова е красив този стих...
  • Благодаря, Силви, радвам се, че те в докоснал този стих!
  • Комплименти, вълшебно е!
  • Благодаря, Джу! Чувствам се развеселена! Благодаря, Пепи!
  • И тогава и сега - все така добра
    Аплодисменти!
    Весел празник, мило ми другарче :*

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...