24.11.2017 г., 15:25 ч.  

Не ми напивай стомната, недей 

  Поезия » Любовна
903 8 11

Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази
и да попива в жадните жита,
до пояса си във вода да газиш,
но да гориш с пресъхнала уста!

Любовната ми рана излекувай,
че ти си тоя, който я направи…
Кому е нужно стомни да напиваш,
а аз да диря от знахар отвари?
Сърцето ми грабни сега, спаси се –
разкъсай го, люби го до премала…
А стомната – да тръшнем на парчета
или… с любов да я напълним цяла?...


2008

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • толкова е красив този стих...
  • Благодаря, Силви, радвам се, че те в докоснал този стих!
  • Комплименти, вълшебно е!
  • Благодаря, Джу! Чувствам се развеселена! Благодаря, Пепи!
  • И тогава и сега - все така добра
    Аплодисменти!
    Весел празник, мило ми другарче :*
  • Разкошно!
  • Стомна не заглеждай
    стомна не напивай
    вода ще газиш,жаден ходиш
    животът на талази
    без мярка ще разливаш.
  • Радвам се, че ви е харесало, Рени, Вики, Любо! Благодаря!
  • Прекрасна любовна лирика! Нежна, песенна, красива! Браво и пак браво!
  • Да ти се случи, Теис, пък стомната... ще решите какво да я правите. Чудесна си!
  • Чудесен, песенен стих, Теис!
Предложения
: ??:??