Не ми напивай стомната, недей
Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази
и да попива в жадните жита,
до пояса си във вода да газиш,
но да гориш с пресъхнала уста!
Любовната ми рана излекувай,
че ти си тоя, който я направи…
Кому е нужно стомни да напиваш,
а аз да диря от знахар отвари?
Сърцето ми грабни сега, спаси се –
разкъсай го, люби го до премала…
А стомната – да тръшнем на парчета
или… с любов да я напълним цяла?...
