Не ми се пише
Не ми се пише, как не ми се пише...
Живее ми се вече любовта!
Заключена в безброй четиристишия,
все по-прозрачна, тиха става тя.
Все по-измислена. А истинската зее,
прокрадва се между души и рими.
Не ми се пее, как не ми се пее...
Любов, желая те! Прости ми!
Красива си, но не така безплътна,
красива си, когато ме гориш,
когато лудостта до тебе тръпне,
а ти безпаметно, безсъвестно туптиш.
Понякога преливам от сълзенето
на толкова заключени любови.
Не ми се пише! Днес ми се живее!
Любов, не спирай, аз ще те догоня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
!!