Не ми се пише за любов...
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.
Не ми се говори за сърцето,
то толкова преживя...
Гледайки нагоре към небето,
се питам как го погубих, че е като цвете без вода...
Не ми се говори за самота,
толкова познато чувство...
Отдавна знаят се с моята душа,
че и да се покая ще бъде излишно...
Не ми се пише щастие и за късмет...
Изморих се да повтарям, но без резултат.
Та нали всеки един от нас е човек,
роден за мъничко любов на този свят...
Не, не ми се пише отново за любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
/6/