27.08.2006 г., 10:34

Не ми се пише за любов...

772 0 5
Не ми се пише  за любов,
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.

Не ми се говори за сърцето,
то толкова преживя...
Гледайки нагоре към небето,
се питам как го погубих, че е като цвете без вода...

Не ми се говори за самота,
толкова познато чувство...
Отдавна знаят се с моята душа,
че и да се покая ще бъде излишно...

Не ми се пише  щастие и за късмет...
Изморих се да повтарям, но без резултат.
Та нали всеки един от нас е човек,
роден за мъничко любов на този  свят...


Не, не ми се пише отново за любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благпдаря на всеки един от вас..благодаря ви
  • Сигурна съм, че можеш да го направиш по-добър този стих, опитай!
  • Сандра, поздрави и от мен!!!
    И все пак изгони отчаянието от себе си!!!
    Ще се намери и твоята частичка щастие!!!
  • Прекрасно /6/
  • Не ти се пише за любов, нима
    но тя живее във всекиго от нас.
    Не искаш да говориш за самота
    но срещаме се с нея в даден час.
    Недей с тъга погубва своето сърце
    за нищо ти недей да съжаляваш.
    Пред теб е всичко,обич,щастие
    прекрасни мигове ще преживяваш.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...