19.03.2008 г., 12:06

Не ми стига

867 0 2

Не ми стига да знам, че ме чакаш,

не ми стига да ме обичаш...

Когато си тръгна, не плаках,

когато си тръгнах, не тичах,

 

не исках да бъда до тебе,

нито пък твоя принцеса...

А чувствах те адски потребен...

и зная, че бях ти потребна...

 

Когато бе тъжен, се смеех,

когато бях тъжна, те исках...

 

Не ми стига да бъдеш до мене,

но  стига ми да те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...