Не мога да приема
Трудно ми е да приема, че те няма
и не искам сутрин да се будя сам,
пак в сълзи безкрайни да остана,
с всички тези мисли, че си там.
Сигурно се смееш нежно в деня,
сигурно си с ухание на лято,
но отново ще загубя тази красота
как ли за пореден път ми е познато.
Ще завиждам даже на вълните
затова, че галят те с дива страст,
ако можех да съм вятъра в дните...
щеше да познаеш истинската сласт.
Аз ще чакам, знам че се нуждая
да си дойдеш с твоя женствен стил
и щастливо да се нося към безкрая,
че съзрял съм те и отново те открил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
