Jul 12, 2013, 9:17 PM

Не мога да приема 

  Poetry » Love
778 0 2

Трудно ми е да приема, че те няма

и не искам сутрин да се будя сам,

пак в сълзи безкрайни да остана,

с всички тези мисли, че си там.

 

Сигурно се смееш нежно в деня,

сигурно си с ухание на лято,

но отново ще загубя тази красота

как ли за пореден път ми е познато.

 

Ще завиждам даже на вълните

затова, че галят те с дива страст,

ако можех да съм вятъра в дните...

щеше да познаеш истинската сласт.

 

Аз ще чакам, знам че се нуждая

да си дойдеш с твоя женствен стил

и щастливо да се нося към безкрая,

че съзрял съм те и отново те открил.

© Валентин Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??