5.04.2008 г., 18:27

Не можем

715 0 0

Не можем

Това, което не можахме,

аз исках да изживея с теб.

Но двамата така и не успяхме

да разтопим преградата от лед.

 

Съдбата ни така е отредила,

да свърши всичко в онзи ден.

Животът ни безумно подредила

да бъдеш с нея, не със мен.

 

И колкото да искаме горещо,

да сме щастливи аз и ти,

намесва се отново тя зловещо,

не позволява да се срещнат нашите души.

 

Да си помогнем, не успяхме нии самите.

И всеки час с проблеми е облян.

В мълчание минават тихо дните,

а нашта среща става блян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пуца Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...