Apr 5, 2008, 6:27 PM

Не можем

  Poetry
717 0 0

Не можем

Това, което не можахме,

аз исках да изживея с теб.

Но двамата така и не успяхме

да разтопим преградата от лед.

 

Съдбата ни така е отредила,

да свърши всичко в онзи ден.

Животът ни безумно подредила

да бъдеш с нея, не със мен.

 

И колкото да искаме горещо,

да сме щастливи аз и ти,

намесва се отново тя зловещо,

не позволява да се срещнат нашите души.

 

Да си помогнем, не успяхме нии самите.

И всеки час с проблеми е облян.

В мълчание минават тихо дните,

а нашта среща става блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пуца All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...