Apr 5, 2008, 6:27 PM

Не можем

  Poetry
716 0 0

Не можем

Това, което не можахме,

аз исках да изживея с теб.

Но двамата така и не успяхме

да разтопим преградата от лед.

 

Съдбата ни така е отредила,

да свърши всичко в онзи ден.

Животът ни безумно подредила

да бъдеш с нея, не със мен.

 

И колкото да искаме горещо,

да сме щастливи аз и ти,

намесва се отново тя зловещо,

не позволява да се срещнат нашите души.

 

Да си помогнем, не успяхме нии самите.

И всеки час с проблеми е облян.

В мълчание минават тихо дните,

а нашта среща става блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пуца All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...