11.10.2015 г., 18:50

Не можеш

468 0 2

Не можеш ти душата да ми вземеш,

да търсиш мътилката в моето сърце.

Срещу приятелите трудно знай ще ме обърнеш,

добре познават зная моето лице.

Не можеш и в миналото да ме върнеш,

защото пътят ми е все напред.

Злобата в теб единствено сама ще си прегърнеш,

кръвта ти питам защо събира бучки, бучки лед?

Не можеш  това е толкоз трудно,

Човек. Душата казва ми греши.

Защо ли мислите обръща някой много мудно?

Опитва нечии души да разруши.

В.Й. 09.10.2015г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Срещу приятелите трудно знай ще ме обърнеш,
    добре познават зная моето лице.
    Не можеш и в миналото да ме върнеш,
    защото пътят ми е все напред."

    Продължавай така и ти пожелавам все така да бъде! Поздравления! Харесах!
  • Опитите да бъде разрушена човешката душа са безнадеждни и по-добре е никой да не ги предприема, особено някоя коварна женска. Душата се търгува с Мефистофел и той я купува цяла, чрез договор, защото цяла му трябва. В този смисъл душата на мъжа /защото съгласно светата църква женската душа подлежи на доказване/ се пази от две могъщи сили - Бог и Дявол. Битката за нея е между тях, а "където атовете се ритат магарето /жената/ да стои настрана" (народна мъдрост).

    Поздрав, Василе! Нова седмица - нов късмет!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...