Не можеш...
1.3K
0
39
Нощта догаря като свещ,
а утрото е лумнал огън.
Отдава се денят горещ
на сладостния щурчов спомен.
Южнякът тих с дъха си свеж
люлее сънена - тревата,
небето с притаен копнеж
се слива нежно със земята...
Топи се чакането - скреж
и звезден порив ни събира.
Не можеш този миг да спреш:
от памтивека е кодиран.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
