2.05.2010 г., 17:03 ч.

Не можеш... 

  Поезия » Любовна
1076 0 39


Нощта догаря като свещ,

а утрото е лумнал огън.

Отдава се денят горещ

на сладостния щурчов спомен.

Южнякът тих с дъха си свеж

люлее  сънена - тревата,

небето с притаен копнеж

се слива нежно със земята...

Топи се чакането - скреж

и звезден порив ни събира.

Не можеш този миг да спреш:

от памтивека е кодиран.



© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??