Не молих
Не ми прощавай. Няма и да моля.
Ако го можеш - просто забрави.
Към тебе тръгнах със сърце и воля,
така и не разбрах къде отбих.
И мислех си, че, даже път да няма,
ще те намеря - както утринта
в загасналия вече нощен пламък
намира въглен, за да сгрей света.
И мислех си, че новото начало
при нас ще дойде, слънце щом изгрей.
Ала при теб то вече е изгряло.
На мене сякаш просто ми се смей.
Загубих се по път към теб. И сякаш
изгубих и надежда, и мечти.
А ти ме срещна и до мен приклякаш.
Не те помолих. Беше ми простил.
27.02.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
