Не молих

Gareva (Гинка Гарева)
86 189

27.02.2010 г., 12:36 ч.

Поезия

630 0 2

Не ми прощавай. Няма и да моля.

Ако го можеш - просто забрави.

Към тебе тръгнах със сърце и воля,

така и не разбрах къде отбих.

И мислех си, че, даже път да няма,

ще те намеря - както утринта

в загасналия вече нощен пламък

намира въглен, за да сгрей света.

И мислех си, че новото начало

при нас ще дойде, слънце щом изгрей.

Ала при теб то вече е изгряло.

На мене сякаш просто ми се смей.

Загубих се по път към теб. И сякаш

изгубих и надежда, и мечти.

А ти ме срещна и до мен приклякаш.

Не те помолих. Беше ми простил.

27.02.2010

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.