29.06.2008 г., 6:14

Не, не искам

839 0 11

Не, не искам повече нищо да чакам,

отпреди да те срещна съм чакала.

На перона си ти - закъснелият влак.

Аз - детенце за майка си плакало.

 

 

Не, не искам повече нищо да чакам,

даже миг на въздишка и спомен.

Ала също да тръгвам не искам,

както просякът тръгва прогонен.

 

 

Не, не искам повече нищо да чакам,

искам с шепи да грабя любов!

А от теб - да повярваш на мене

за остатъка нежна любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...