Не, не искам повече нищо да чакам,
отпреди да те срещна съм чакала.
На перона си ти - закъснелият влак.
Аз - детенце за майка си плакало.
Не, не искам повече нищо да чакам,
даже миг на въздишка и спомен.
Ала също да тръгвам не искам,
както просякът тръгва прогонен.
Не, не искам повече нищо да чакам,
искам с шепи да грабя любов!
А от теб - да повярваш на мене
за остатъка нежна любов!