Jun 29, 2008, 6:14 AM

Не, не искам

  Poetry » Love
847 0 11

Не, не искам повече нищо да чакам,

отпреди да те срещна съм чакала.

На перона си ти - закъснелият влак.

Аз - детенце за майка си плакало.

 

 

Не, не искам повече нищо да чакам,

даже миг на въздишка и спомен.

Ала също да тръгвам не искам,

както просякът тръгва прогонен.

 

 

Не, не искам повече нищо да чакам,

искам с шепи да грабя любов!

А от теб - да повярваш на мене

за остатъка нежна любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...