Jun 29, 2008, 6:14 AM

Не, не искам

  Poetry » Love
840 0 11

Не, не искам повече нищо да чакам,

отпреди да те срещна съм чакала.

На перона си ти - закъснелият влак.

Аз - детенце за майка си плакало.

 

 

Не, не искам повече нищо да чакам,

даже миг на въздишка и спомен.

Ала също да тръгвам не искам,

както просякът тръгва прогонен.

 

 

Не, не искам повече нищо да чакам,

искам с шепи да грабя любов!

А от теб - да повярваш на мене

за остатъка нежна любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...