Не ме заривай, Боже във пръстта, 

безжизнен песни да ми пеят. 

За две-три дузини със лета́ 

ме оставѝ на този свят да поживея... 

Че дишах все за нечий дъх, 

докато моят спираше от болка. 

И ставах дом за всички мъки. 

Защо, не питах. Нито колко са. 

На мене ми се иска още 

поне за малко да съм влюбен. 

И вместо прилепите, нощем 

да си отглеждам ято пеперуди. 

Не ме теглѝ надолу, Господи! 

Аз неведнъж съм бил в отвъдното. 

Нагоре, гледайки за острови, 

над мен съм виждал само дъното. 

Но аз изплувах за проклятие 

на всеки пратил ме при лудите. 

Обичам моите предатели, 

а после ги погребвам с думи. 

Недей ме взима там под кръста си! 

Не съм готов за Бог да про́сти. 

Ще те обичам винаги! От плът и кръв. 

Докрай. До мозъка на костите! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

23.07.2023