Не ме заривай, Боже във пръстта,
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх,
докато моят спираше от болка.
И ставах дом за всички мъки.
Защо, не питах. Нито колко са.
На мене ми се иска още
поне за малко да съм влюбен.
И вместо прилепите, нощем
да си отглеждам ято пеперуди. ...