17.04.2021 г., 20:42

Не оставяй се блян да те води

514 7 8

Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на  останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.


И дори да препуска сърцето в галоп,
а дъхът да свисти от недостиг,
не отключвай душата при първия зов,
не оставяй се блян да те води.


Тази гладна душа няма как да се спре -
тя не може от празно да диша.
Не нагазвай във всякое тихо море,
остани до брега си наблизо.


Не се влюбвай преди да отвориш очи,
остави ги мечтите да пърхат.
Този образ красив чужди думи шепти,
пак ще плачеш - не вярвай, не бързай...


Всеки Шекспиров лик е заключен в сонет
и забравени думите вехнат.
Не се влюбвай във глас, не се влюбвай в портрет -
първо виж - кой и в буря те следва.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силна, преживяна поезия, с непрекъснато надграждане във всеки следващ стих и една избуяла с времето мъдрост!👏Аплодирам те, Гени!❣️

    "Не нагазвай във всякое тихо море,
    остани до брега си наблизо."
  • С Ирка!
  • Миночка, Скитница, Деа, Ирина, благодаря ви за коментарите!
  • Не само финалът, всеки ред е изключителен, изстрадан и много ценен урок. Трудно ми засяда буца в гърлото, а сега все едно ме удари гръм.
    Много те бива!...ако мога така да го изразя....
  • Супер е финалът!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...