Не оставяй се блян да те води
Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп,
а дъхът да свисти от недостиг,
не отключвай душата при първия зов,
не оставяй се блян да те води.
Тази гладна душа няма как да се спре -
тя не може от празно да диша.
Не нагазвай във всякое тихо море,
остани до брега си наблизо.
Не се влюбвай преди да отвориш очи,
остави ги мечтите да пърхат.
Този образ красив чужди думи шепти,
пак ще плачеш - не вярвай, не бързай...
Всеки Шекспиров лик е заключен в сонет
и забравени думите вехнат.
Не се влюбвай във глас, не се влюбвай в портрет -
първо виж - кой и в буря те следва.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
