17.03.2017 г., 22:15 ч.  

Не питам 

  Поезия » Любовна
444 0 5

Не питам пак защо, не моля
не спирам никой днес, сега...
като си тръгнал... тръгвай си! И толкова.
Нали така си пожела.

Не питам днес защо и колко 
и дни, и нищо мене ще зовеш 
тъй късно е след толкоз болка 
душата ми да съградиш,
сърцето ми да разплетеш..

Увих го в хиляди огради от тел и с бодли 
не вярвам вече в закани...

и приказки от вълшебните страни.
Не вярвам, че е закъснение 
докато чакаме всичко да умре.
Не е и драма... а решение –
и ти го взе без много страхове.

Не е любов, а болка е!
От егоизъм и от страх.
Но днес за съжаление
не те избрах, не тя съзрях.
И днес е друго.
Не чакам отговори
задето рано или късно-
порастваш с болката, 
най-верният учител.

Не питам пак защо!
По-добре и ти опитай..
Защо ми е защо
да съм ти мисъл...

да си ми смисъл?!


Я.К

© Yana Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??