Не питам
Не питам пак защо, не моля
не спирам никой днес, сега...
като си тръгнал... тръгвай си! И толкова.
Нали така си пожела.
Не питам днес защо и колко
и дни, и нищо мене ще зовеш
тъй късно е след толкоз болка
душата ми да съградиш,
сърцето ми да разплетеш..
Увих го в хиляди огради от тел и с бодли
не вярвам вече в закани...
и приказки от вълшебните страни.
Не вярвам, че е закъснение
докато чакаме всичко да умре.
Не е и драма... а решение –
и ти го взе без много страхове.
Не е любов, а болка е!
От егоизъм и от страх.
Но днес за съжаление
не те избрах, не тя съзрях.
И днес е друго.
Не чакам отговори
задето рано или късно-
порастваш с болката,
най-верният учител.
Не питам пак защо!
По-добре и ти опитай..
Защо ми е защо
да съм ти мисъл...
да си ми смисъл?!
Я.К
© Yana All rights reserved.
