Не питам и колко
Измълчах до един всички гневни и черни куплети,
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти,
да прогонят замислена свита на топка тъга,
да поръбят тъмата на нотите с цветния кант и
зло под камък да спи... Светла вяра прегръщам сега.
Знам – небето отколе е моята радост и болка,
то от люлка избира за мен трънен път и нелек.
Трябва само до Бог да порасна. Не питам и колко,
ала знам, че боли сред примати да бъдеш човек.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знам, момичета, знам. Благодаря ви!
-
И това ще отмине... Харесах реакцията ти в стих!
-
Кафка "Америка" - става и излиза от съдебната зала с думите " Това не се отнася за мен"
След него нека си викат... -
Рано беше и бяхме сами. На излизане му казах само мисълта на Марк Твен за идиотите. Чак на другия тротоар чувах как крещи...
-
Пепс, един добър графолог винаги познава с коя ръка е писано, а и чии е почеркът.
-
Престъпниците пишат с лявата ръка или с печатни букви заплахите си да не ги разпознаят графолозите 😂паднах от смях!
Сега има много нови методи и техники за сравнение: и материали, и средства за писане, вс може да разкрият, но не винаги е било така.
Както и да е, това беше на шега.
"Е не можа ли сега да премълчиш?". Вече все по-често премълчавам и подминавам, не си хабя емоциите и времето с неща, които не ме касаят. -
Има нещо в мен, момичета, което изважда на показ истинската същност на приматите. Онзи ден в "Изипей", приятен на вид младеж видя проблем в това, че си написах името и се подписах с лявата ръка. Пиша еднакво добре и с двете, но си изгорих показалеца на дясната. Тихо и кротко попитах откога това е прблем. По-добре да не бях... Научих доста неща за себе си... Благодаря ви, че ви има!
-
Говори ми... Единственото лекарство е да спреш да ги забелязваш.
-
Силно!
-
Боли...затова си човек. Но понякога срещаш и други човеци - и е толкова хубаво.
-
Боли да, боли, но точно тогава си личи Човекът! 😊
Адмирации, Наде! 🌹❤ -
Много боли, Наде. Но когато човеците светят и живота става по-добър, по-светъл и по-обичащ.
-
И аз така се чувстам, Наде!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
