Някой скача из нива от макове,
пада лятото в детството с мен,
сладко-кисело, дълго чакано,
щипе бузите с прасковен тен.
Брули с пръчката два диаманта
от дивачка на жаркия склон,
не е трудно денят да е шантав,
прашен, жилав, един на милион.
Ръся едрите семки от диня,
а на гаргата де е ума...,
от кората ѝ резнах – лъжкиня,
клъвна дирята, път към дома. ...