Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
14.10.2008 г., 18:05 ч.

Не по мярка 

  Поезия » Друга
971 0 38
Тясно е в килийната ми кожа.
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
                                           Като доза
идва светлината му.
                                          На порции
вечер си сервирам мълчаливост -
толкова безвкусна и натяжна.
Тихо е.  
                 Разливам доверчивост
в чашите, пресъхнали от жажда.


Късно е отново да съм бяла.
Дрехата ми вече е закърпена
с нежност, като навик.
                                  Пред раздяла.
Трудна.
            От годините раздърпана,
колкото да мога да я нося...
Стегната с колан от отчаяние.
Някога ще падне.
                                     И ще прося -
шепичка любов за подаяние.


Някога...
                 Защото ще повярвам,
втората ми кожа ще е място -
диво и свободно.
                                     Без да стяга.
Някак си...
                Със него ще си паснем.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??