Oct 14, 2008, 6:05 PM

Не по мярка

Poetry » Other

1.2K 0 38

Тясно е в килийната ми кожа.
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
                                       Като доза
идва светлината му.
                                          На порции
вечер си сервирам мълчаливост -
толкова безвкусна и натяжна.
Тихо е.
                 Разливам доверчивост
в чашите, пресъхнали от жажда.

Късно е отново да съм бяла.
Дрехата ми вече е закърпена
с нежност, като навик.
                                  Пред раздяла.
Трудна.
            От годините раздърпана,
колкото да мога да я нося...
Стегната с колан от отчаяние.
Някога ще падне.
                                     И ще прося -
шепичка любов за подаяние.

Някога...
                 Защото ще повярвам,
втората ми кожа ще е място -
диво и свободно.
                                     Без да стяга.
Някак си...
                Със него ще си паснем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Талантлива, красива, истинска! И всичко това ти е по мярка Прегръщам те!!!

2008-11-15T22:21:41+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Ти да видиш! Колкото красиво, толкова и талантливо, браво!!!

2008-10-22T03:23:18+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

!!! За пореден път ме остави без думи. Дано обаче оптимизмът докосне твоето перо по-скоро. Искрено ти свалям шапка. Браво, Ели!

2008-10-18T17:16:27+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Поздравления, Ели!

2008-10-17T16:10:52+03:00
бармах (Леонид Стоянов)

И аз имам да наваксвам!
Поздрави!

2008-10-16T23:47:57+03:00