12.11.2015 г., 21:31

Не Поет

1K 0 11

Не поет съм от тези, разбираш ли, 

от които да учиш поезия -

аз не пиша, а дишам си пишейки,

без претенции колко умея го.

 

Хващам  малък молив-непослушко

и там, някъде, вътре, в душата си,

разтопявам поредната бучка, 

с всяка рима изляла ръката ми.

 

Не копнея за чужди емоции,

не приписвам от ничие слово.

Сам доливам във чашата спомени,

 за да мога да пия отново!

 

Не Поет съм! Не търся признание!

Да си драскам по моему, стига  ми..

Всеки ред е роден от страдание,

като влак търси гара, пристигайки..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...