5.05.2009 г., 8:50

Не помня

955 0 17

 

Очите ми се умориха да те търсят.

Откривах те из чужди стихове.

Измислях те във хилядите други

знайни и незнайни светове.

 

Рисувах си измислени вълнения

и вплитах във косите синева.

Бродирах ярко кичести съмнения

в одеяло от безкрайна самота.

......................

 

Не те сънувам толкова отдавна.

Не помня даже много ли боля.

Любов ли бе, раздяла ли коварна...

... угаснала в очите ми, умря!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...