17.09.2017 г., 13:22  

Не помня

591 0 0

            Не помня

 

Какъв съм бил преди не помня. 
Аз помня само онзи ден, 
в който през очите на страха 
видях как живота се изплъзва. 
И в този миг прозрях, че всичко 
безвъзвратно си отива           
и само споменът остава. 

 

Но не, не помня, аз не помня     
слънцето, морето, нито нечия усмивка. 
Помня само онзи страшен ден, 
в който всички черни сили 
сякаш гладни за човешките души, 
със стръв и ярост си си играеха 
с хорските съдби.                                  
           
И се питам аз сега.                               
Какъв съм бил, какъв ще бъда. 
Какво бе вчера и какво ще бъде утре,

и има ли какво да помня.

Има: всеки изгрев,

всеки малък жест,

всяка весела усмивка, всяка глътка
въздух дето съм поел.

Има,  има и какво да помня. 

Какъв съм бил преди...      
Не помня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...