Какъв съм бил преди не помня.
Аз помня само онзи ден,
в който през очите на страха
видях как живота се изплъзва.
И в този миг прозрях, че всичко
безвъзвратно си отива
и само споменът остава.
Но не, не помня, аз не помня
слънцето, морето, нито нечия усмивка.
Помня само онзи страшен ден,
в който всички черни сили
сякаш гладни за човешките души,
със стръв и ярост си си играеха
с хорските съдби.
И се питам аз сега.
Какъв съм бил, какъв ще бъда.
Какво бе вчера и какво ще бъде утре,
и има ли какво да помня.
Има: всеки изгрев,
всеки малък жест,
всяка весела усмивка, всяка глътка
въздух дето съм поел.
Има, има и какво да помня.
Какъв съм бил преди...
Не помня.
© Деян Кръстев All rights reserved.