Не позволявай!
И днеска осъмнах. Вънка е светло.
Рано е. Слънцето не е напекло.
А трябва! На двора има сняг!
Щъркели има! Пролет е все пак!
Ровичкам в себе си и търся мотив,
да започна и свърша деня си успешно.
Мърморя си в речитатив задачите спешни.
Но вътре се е разположило чувство едно...
Не се впрягай, казва, все е едно!
Дали ще е слънце, дали ще е дъжд...
Дали ще успееш още веднъж...
Важното е вътре да грееш!
Важното е, да не забравиш да се смееш!
А той, Живота, ту е слънце, ту вали...
Не позволявай това щастието ти да провали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
