14.06.2007 г., 10:33 ч.

не пречи на тишината 

  Поезия
1077 0 13

Няма нищо да кажа сега...

Мълчаливо душата ми моли:
- Не поглеждай в онази вода,
във която потънах отскоро.

Не докосвай мъглата с ръце -
тя е плач от ранено дихание.

Страннодумие...
вик на сърцето,
като диря, изгубена в нямане...

За какво ми е всичко това,
като милост на сляпа пощада,
лепкав дъжд от сълзи на лоза
с разточителна врява за празник.

Каза „сбогом"- изтръгна ме с теб!

Еретично... до кости те следвах.

С всички болки сега съм в ръцете -
нежността си разпътно погребвам.

С тишината пътувам към края -
безприютно самотна... виновна.

И по-грешна  ще стигна
навярно
в непостигнато време за обич...

Няма нищо... додето заспя...


Свърши виното -
 чашите празни са...
И на лятото плисна кръвта
в непосилният мрак на раздялата...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...в непосилния мрак на Раздялата...
  • Здравей отново! Браво за решението да се върнеш!
  • Как всяка дума е натежала от смисъл и чувства... Възхищавам ти се!
  • "И на лятото плисна кръвта
    в непосилният мрак на раздялата..."
    Изумена съм за пореден път от твоята поезия!
  • Невероятен стих!
    Поздрави,мила!
  • Невероятно пишеш... Искам още...
  • Благодаря!!!
  • Тъжно...........Пожелавам ти само щастие занапред
  • !!!!!
    Прегръдка, Даки!
  • Тук стъпвам на пръсти!Поздрав!
  • Чудесен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • "Свърши виното -
    чашите празни са...
    И на лятото плисна кръвта
    в непосилният мрак на раздялата..."
    ти отново остана сама.
    И умря нещо в тебе,пречупи се
    за да можеш по силна отвсякога,
    като Феникс след смъртта да възкръснеш,
    да посрещнеш на лятото врявата!!!
    С искрени чувства и сърдечни пожелания
    от мен за теб е това скрито послание.

  • Непосилно за раменете..., а всъщност непостигнато време за обич!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??