Няма нищо да кажа сега...
Мълчаливо душата ми моли:
- Не поглеждай в онази вода,
във която потънах отскоро.
Не докосвай мъглата с ръце -
тя е плач от ранено дихание.
Страннодумие...
вик на сърцето,
като диря, изгубена в нямане...
За какво ми е всичко това,
като милост на сляпа пощада,
лепкав дъжд от сълзи на лоза ...