yotovava (Валентина Йотова)
2497 20856
4.04.2021 г., 0:19 ч.

Не презимувай в този сън! 

  Поезия » Любовна
323 10 18

НЕ ПРЕЗИМУВАЙ В ТОЗИ СЪН!

 

Наясно бях, че ще си идеш.

Защо бе този маскарад!

По спуканите керемиди

дъждът се плисна – и не спря!

 

Наля очите ми с олово,

и скулите ми дълго дра.

А нужно бе едничко слово –

да ме спаси. И без игра.

 

За миг да зная, че съм нужна,

че ненапразно се пилях,

щом в дланите ти – непослушна! –

аз общи пътища чертах.

 

И после сгушвах доверчиво

глава и вярвах на лъжи.

И всичко бе така красиво,

че закопнях да продължи.

 

Пленен от ледни браздулици,

трепери тихият ми дом.

И сякаш някой всички птици

оттук прогони мълчешком.

 

Излишно – спрях! – да се надявам.

Засъска зимната мъгла...

В снега следите си оставят

прекършените ми крила.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??