danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
29.01.2013 г., 7:47 ч.

Не приказка 

  Поезия » Друга
917 0 5

Пепеляшке, с твойта нежна приказка

май отдавна залезът заспива…

А защо ли в нощните ми стихове

след дванайсет болката е сива?!...

 

И ми става някак недокоснато,

щом реша да сричам тишината.

Търся се в откраднатите спомени,

приказно мечтая да е лято,

 

но… за жалост, само в твойта приказка

със сълзите идват чудни феи…

В този свят отдавна няма принцове,

мишките не стават на лакеи.

 

А онези, дивите желания

си остават толкова далечни.

Ако в сън рисувам чудни замъци,

денем осъзнавам с колко грешки

 

пак сами си лутаме посоките…

И живеем все от днес за утре.

Синьото небе ни е високо,

а да бъдем други ни е трудно…

 

Пепеляшке, чудната ти приказка

няма как сега да оживее.

И до лудост някак си е тихо,

щом светът в очите ми немее.

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??