Не разчитам на следи
Едва е юни, а листата капят
и няма пъпки, няма плодове.
Нима изпратил някой е проклятие –
сам се прегръщам с двете си ръце.
Усещам студ, макар да е горещо –
небето отмъщава на света.
Възможно ли е земните ни грешки
да бъдат опростени с лекота?!
О, не, върлува кармата на схизма –
разделяй и владей, нали така?
Затуй създадох своя лична призма
и с нея меря правда и вина.
А толкова е лесно да се диша,
когато в мене нищо не тежи.
Не плашат ме пожари, бури, нищо,
защото не разчитам на следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
