Не разчитам на следи
Едва е юни, а листата капят
и няма пъпки, няма плодове.
Нима изпратил някой е проклятие –
сам се прегръщам с двете си ръце.
Усещам студ, макар да е горещо –
небето отмъщава на света.
Възможно ли е земните ни грешки
да бъдат опростени с лекота?!
О, не, върлува кармата на схизма –
разделяй и владей, нали така?
Затуй създадох своя лична призма
и с нея меря правда и вина.
А толкова е лесно да се диша,
когато в мене нищо не тежи.
Не плашат ме пожари, бури, нищо,
защото не разчитам на следи!
© Данаил Таков All rights reserved.
