Не ревнувай, море
Не ревнувай, Море
Загрижено, морето ме облече
изцяло - от главата до петите.
Извади водорасли отдалече,
изхвърли ги със рев от дълбините.
Аз знам защо го прави - то ревнува.
Привикнало е да сме само двама.
Не иска други да ме виждат и сънуват,
единствено покрита с морска пяна.
Недей, море! От Него не ревнувай!
Ти погледа му запомни - виж как ме гледа.
Ах, този поглед! Той ме развълнува!
Направи ме безмълвна, нежна, бледа!
Дойде, когато аз те изоставих -
ти беше станало така студено!
С ръце ме хвана, бързо ме изправи
и без да мисли, си остана с мене.
Затуй, море, недей да се терзаеш!
За първи път аз някому се вричам.
Ти запомни едно - от мен да знаеш:
И двама Ви, еднакво Ви обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
