Не се научих...
Научи ме да бъда като болката,
в душата ми оставила пролука.
Привикна ме да бъда в тебе вярваща,
наивно-детски, глупава... до скука.
Дари ме с необятността на степите,
със смешните звезди от небосвода.
Поиска да съм в теб до лудост влюбена,
да вия като вълк по тъмна доба.
Сърцето ми подготви за препускане
в заченати от призрачност ливади.
Накара ме да прося за огризките
и иглено да вдявам ореоли,
угаснали безпомощно в очите ти –
митично-непонятни, тъй неживи.
Прощавам ти за вялото присъствие,
с въздишащите хрипаво обиди,
за ласките заспали по диваните
дарили ме със смисъл... да съм жива.
Омръзна ми от пътища за никъде.
Не се научих с теб да съм щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
