ИнаКалина
499 11939
3.09.2023 г., 6:56 ч.  

Не се научих как да се сбогувам 

  Поезия
455 11 14

... с венец от диви гъски отлетя

и мойто лято – сякаш беше вчера,

и честно казано ме хвана яд,

че даже не остана за вечеря.

 

Как исках!... Струваше си да го спра,

да си вечеряме към двеста зими

и като стане лято пра-пра-пра,

тогава да му кажа: „Напълни́ ми

 

една килийка слънчева любов

да нося и на ябълките утре,

и на дъжда, в най-пълното ведро,

да капна мед и капка лавандула...“

 

Подреждам тишината като дом.

В очите ми две лястовици скитат.

Под стряхата е лятното гнездо,

а Карлсон удължава нощем дните...

 

... Не се отрони ни сълза́, ни звук,

не се научих как да се сбогувам.

Поне да бях опитала, напук...

най-невъзможните неща си струват.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??