bezdumno (АсЛана) bezdumno (АсЛана)
5
3.01.2014 г., 19:45

Не се обаждаш вече

989 0 2

 

 

Не се обаждаш вече,

във някой малък час,

просто ей така,

за да чуеш моя глас.

 

"Така ми липсваш,

мое малко

бубулече мече" -

едва ли ще го чуя вече...

 

Тъгувам много

и във мен боли,

но по-добре недей,

не ми звъни!

 

Искрящата усмивка

и топлите очи -

аз моля те,

със тях ме запомни!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АсЛана Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0