Jan 3, 2014, 7:45 PM

Не се обаждаш вече

  Poetry » Love
990 0 2

 

 

Не се обаждаш вече,

във някой малък час,

просто ей така,

за да чуеш моя глас.

 

"Така ми липсваш,

мое малко

бубулече мече" -

едва ли ще го чуя вече...

 

Тъгувам много

и във мен боли,

но по-добре недей,

не ми звъни!

 

Искрящата усмивка

и топлите очи -

аз моля те,

със тях ме запомни!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АсЛана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...