bezdumno (АсЛана) bezdumno (АсЛана)
5
Jan 3, 2014, 7:45 PM

Не се обаждаш вече

  Poetry » Love
988 0 2

 

 

Не се обаждаш вече,

във някой малък час,

просто ей така,

за да чуеш моя глас.

 

"Така ми липсваш,

мое малко

бубулече мече" -

едва ли ще го чуя вече...

 

Тъгувам много

и във мен боли,

но по-добре недей,

не ми звъни!

 

Искрящата усмивка

и топлите очи -

аз моля те,

със тях ме запомни!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АсЛана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0