Не се опитвай да ме задържиш...
Не се опитвай да ме задържиш -
лъжите ти не са утеха.
И луната, и звездите да свалиш -
любовта захвърли празничната дреха.
Аз съм просто бряг далечен -
есенна сълза, целувка снежна,
ти си вятърничаво отнесен,
с мраморно лице, с лед в очите.
Забрави кристалните илюзии -
на парчета са разпръснати по пода,
животът земетръсно ги разби
и едно парченце литна през прозореца.
Редиш ги пак - прашинка по прашинка,
ала не се задържат без последното парче.
Това бе любовта - изчезна тихо,
а казваше, че никога не ще умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
