Не се опитвай да ме задържиш -

лъжите ти не са утеха.

И луната, и звездите да свалиш -

любовта захвърли празничната дреха.

Аз съм просто бряг далечен -

есенна сълза, целувка снежна,

ти си вятърничаво отнесен,

с мраморно лице, с лед в очите.

Забрави кристалните илюзии -

на парчета са разпръснати по пода,

животът земетръсно ги разби

и едно парченце литна през прозореца.

Редиш ги пак - прашинка по прашинка,

ала не се задържат без последното парче.

Това бе любовта - изчезна тихо,

а казваше, че никога не ще умре.