Не се сърди, човече
Малко сърдито човече,
на мен ли се сърдиш?
Скрито зад ъгъла
думи по-тежки от камъни хвърляш...
Недей! Спри се, малко човече.
Знаеш ли,
някога имах игра
"Не се сърди човече"
И сърдех се, помня, и плачех...
сръдла ми казваше мама...
Изворите (мои) мъдри и млади отлетяха...
Няма ги вече, няма, човече!
Станах отворена книга-свещица светлина след тях останах!
Играта от детството помня
и грижовните думи на мама.
Животът сърдитите хора
със Забрава наказва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Пенчева Всички права запазени
